Babaji's Kriya Yoga
Babaji's Kriya Yoga Images
English Deutsch Français FrancaisEspañol Italiano Português PortuguêsJapanese Russian Bulgarian DanskArabic Farsi Hindi Tamil Turkish
 

 

 Карма: Причина или следствие? – част 2

От М.Говиндан Сатчидананда


Ние определихме карма като законът или принципът на природата, който изисква всяко действие, дума или мисъл да има резултат или последица. Обсъдихме различните видове карма, и дали животът ни е предопределен от съдбата или от свободната воля.

Можем да продължим нашата дискусия с въпросите, които се повдигат при разглеждането на термина Карма:

Какво е милост? Какво общо има тя с Карма? И Как може Крия Йога да неутрализира карма?

Какво е милост? Представата за милост откриваме във всички учения на Сиддхите, както и в много световни религии. Тя отразява широко разпространеното признание, че на нашите молитви се отговаря от източника на благоволение, независимо дали ние заслужаваме това. Според идеята за карма, ние получаваме това, което заслужаваме. Според идеята за милостта, ние получаваме това, което възвисява и поучава душата ни в отговор на нейния зов. Точно както всяко действие, дума или мисъл имат по закона на карма необходимото последствие или реакция, така има по-висш закон, който позволява на индивидуалната душа (джива) да общува с Върховната душа на Вселената (Ишвара).

 

Сиддха Тирумулар говори за Милостта като за едно от деянията на Господ:

„Сътворението, Съхранението и Разрушението,

(За джива – колелото на раждане - смърт)

Помрачението и Милостта

(която спасява Джива след живот долу)

Тези, за Сакала душите той изпълни -

Всички тези пет деяния

Безначално негови са те.”

-Тирумандирам стих 2418

 

(Душите `Сакала` са тези, които са обременени и с трите порока: невежество, карма и заблуда)

По-нататък той дава форма на тази милост: Натараджа, Бог на танца:

 „Във величествения храм (на Чидамбарам)

Той танцуваше,

Че двамата риши (Патанджали и Вяграпада да видят)

Той танцуваше,

Форма, Без форма и Космична форма,

С Божествената милост на Шакти

Той танцуваше,

Той като сиддхите, блаженствата,

Като форма на милост

устояваше и танцуваше Той.”

-TM стих 2790

Така Себеосъзнаването и Божията реализация са по Божия Милост, която се спуска върху предания, който е отдаден на Бог. Целта на петте деяния на Бог е да помогне на душите да се освободят от пороците си, познати като „паса” - окови.

Петте деяния не са Божия забава, а съществуват заради Божията любов към душите. Това е ясно казано в следните стихове:

Това бе неговата милост, която ме водеше в Паса (робството на пороците)

Това бе неговата милост, която ме освободи от тази Паса

Това бе неговата милост, която в божествена любов дари Мукти

Това бе неговата милост, която ме дари с любов

За състоянието отвъд Мукти.

-TM стих 1802 

Как може Бог да причинява на душите да се раждат и да живят в страдание? Тирумулар отговаря на този въпрос:

В неговата милост аз съм роден;

В неговата милост аз израснах;

В неговата милост аз починах в смъртта;

В неговата милост аз бях в помрачение;

В неговата милост аз вкусих амброзията на блаженството;

В неговата милост, Нанди, моето сърце навлезе.

-TM стих 1800

Така, че Бог дава на душите тяло да работят върху своята карма; той ги подкрепя, така че те да изживяват резултатите от действията си, и да се поучат от тях; той им дава останалите неща последством разрушаването на тялото; той дава помрачаване, за да забули тяхната истинна природа на съзнание (чит) и блаженство, произлизащо от духовното равновесие по отношение  на карма; накрая той дава избавление от оковите на заблудата, че „аз съм това тяло, аз съм тези желания” в освобождението. Така, всички тези деяния са израз на Неговата Милост.

Патанджали ясно казва, че Самият Господ не е засегнат от карма или желание, затова неговата милост не е скована от тях:

„Ишвара е специално Аз, недокоснато от променливи нещастия, действия, плодове на действията (карма) или от някакъв друг  вътрешен отпечатък на желание (самскари)”. – Йога сутри 1.24

Той също допълва твърдението на Тирумулар като ни казва „Съзерцаваното съществува само заради Аза” – Йога сутра ІІ.21. Т.е., светът (Съзерцаваното) дава изживяване, и чрез това изживяване ние постепенно се пробуждаме от съня, че ние сме Съзерцаваното, и осъзнаваме, че сме Съзерцаващият.

 

Дали Божията милост е достъпна за всички? Да, но само тези, които са подготвени, знаят за нейната достъпност и се стремят към нея. Майката казва: „Милостта е еднаква за всички. Но всеки я получава според своята искреност”. Това изисква тапас (интензивна практика) в йога, но дори преди това е добре човек да започне да развива непривързаност.

Раздели се с твоите желания и страсти;

Като се разделиш,

Божието място лесно ще се заеме

-TM стих 2613
 

и 

Раздели се с твоите желания, раздели се с твоите желания

раздели се с твоите желания дори и към Бог;

Колкото повече са желанията, толкова повече са твоите мъки;

Колкото повече се отказваш от тях, толкова повече твоето блаженство ще бъде.

-TM стих 2615 

Онези души, които са достигнали състоянието на непривързаност (вайраджя) са в състояние на духовно равновесие. Те гледат еднакво на резултатите от добрите и лошите действия; те не се въодушевяват или натъжават нито от едните, нито от другите. Като следствие на това, Божията милост идва при тях под формата на духовно напътствие, което им показва пътеката към освобождение.

Когато Джива навлезе в неутрално състояние

Към  подвизите, доброто и злото,

Тогава божествената милост се спуска във форма на Гуру,

Премахва всички качества,

Присажда джнана, която е като божествено хладна риба;

Джива така се отървава от егоизма,

И другите Три порока,

Ще се слее с Шива в едно.

-TM стих 1527

Така, Божията милост се спуска според степента на стремеж и процъфтяване на душите. Това спускане се класифицира в четири вида, според скоростта: най-бавно, бавно, бързо и по-бързо. Това са четирите пътеки към Божиите нозе: даса-марга, сатпутра марга, саха марга и санмарга.

Даса марга или каря е пътеката на слугата на Бог и включва служене в храма, почистване, подготовка за даренията, слава на Бога, запалване на свещи, като предано отдаден.

Сатпутра марга /или крия/ е пътеката на сина или дъщерята, при която отношението е по-интимно. Изпълняват се различни форми на богослужение, сред които пеене на мантри, запалване на благоуханни свещи, светлини, цветя, мантри и образи.

Саха марга, или йога, е пътеката на приятелство, и изисква човек да изпълнява Кундалини йога, за да изтегли сетивата и да контролира дишането, като обръща своята енергия навътре през шушумна нади, изпълнява вътрешно богослужение на чакрите, и съзерцание на вътрешната светлина на коронната чакра.

Санмарга е пътеката на джнана, при която човек осъзнава истинната природа на Аза, и накрая и на Ишвара. Знаещият, познаваемото и познанието стават едно в състояние на трансцедентност. Милостта се изразява в четири степени на  освобождение. Всички пороци се разтварят в огъня на съзнанието на Върховното битие отвътре. Всички предишни противоречия се решават. Те обожават Божиите ден и нощ в състояние на опиянение и мистична трансцедентност.

Стремеж

Шри Ауробиндо и Майката учат, че божественият живот на земята може да бъде осъществен само ако са налице две сили: непоколебимо покачващият се пламенен копнеж от страна на садхака, а от Божия страна - откликващата Милост, спускаща се отгоре в отклик на зова на садхака.  Когато и да има пламенен стремеж, горящ ярко в сърцето на садхака, Милостта на Божията майка не може да не отговори. Стремежът е едно движение нагоре на съзнанието ни чрез психичната част на нашето същество към всичко, което е добро, чисто и красиво, това е жаждата за духовно знание, постоянното и тихо търсене на Божественото, духовното вдъхновение на душата ни към съвършенство, общуване с Божията любов, хармония и присъствие. Това е един вътрешно пречистващ пламък, нужда от светлина на съзнанието. Интензивното търсене да бъдем погълнати от Божественото - „искам тебе Господи, не искам нищо друго, което ти можеш да ми дадеш”. С чувството, че „аз искам да живея само за теб, в теб без разделение.” Човек извършва това без нетърпение, но с вяра, духовно равновесие и съсредоточаване. Желанието, за разлика от стремежа, изявява егото, което отказва да се разтвори в Единното Битие.  Стремежът – напротив: Човек интензивно осъзнава ограниченията на скованото от егото съществуване, и търси изход от този затвор. Той насочва своите енергии

Как може Крия Йога да неутрализира карма?

Крия означава „действие с осъзнаване”. Тя се извежда от думата карма, която означава „действие с последствия” или „действие с противодействие”. Осъзнаването се случва когато част от нашето съзнание се отделя от ангажираното в петте сетива, от мисленето или от други движения на ума, и застава отстрани, като просто наблюдава. Осъзнаването се случва когато ние сме напълно присъстващи независимо какво се случва и когато избираме да бъдем Съзерцаващият или Свидетелят на драмата на живота ни. Човек практикува различни техники, или крии, с цел да развива такова осъзнаване на всички пет нива на съществуване: физическо - чрез асани, физически пози, витално - чрез дишане, Кундалини пранаяма, ментално - чрез специални медитативни техники, интелектуално - чрез крия мантра йога, и духовно - чрез развиване на крия бхакти йога на любов и отдаденост.

Именно затова Крия е антидот на карма, защото когато човек може да действа с осъзнаване, той може да обмисля предварително, и да си дава възможност да бъде напътстван от своя по-висш Аз. Като има пълно присъствие, уравновесен е и спокоен, той не го помитат привързаностите или отвращенията. От друга страна, в обикновеното физическо съзнание, човек реагира на силите на природата, като действа чрез различните карми, воден от привичните си импулси или самскари, които в тяхната съвкупност съставят нашата карма. Човек продължава да създава нови карми като резултат на привързаностите, желанията и отвращенията. Такава практика на Крия йога дава възможност на човека да я интегрира в ежедневието си, в което започва истинската практика на йога. Човек развива състояние да остава „активно спокоен и спокойно активен”, като засилва присъствието на саттва гуна в живота си - равновесието, хармонията, осъзнаването, непривързаноста, съществуването, приемането и любовта. Това е антидотът на нашата карма, която действа чрез другите две основни сили на природата: раджас (дейност, чрез привързаност, и с чувството, че „аз съм извършителят”) и тамас (инерция, съмнение, страх с чувството, че „аз не мога, твърде е трудно, страхувам се”). Като се практикуват различните крии в петостъпната пътека на Бабаджи Крия йога, асани, кундалини пранаяма и медитация, мантри и бхакти йога, човек развива все повече саттва гуна, или балансиран вътрешен живот, и става господар на своя живот. Човек престава да подклажда своята карма; старите кармични тенденции се изтощават. Той осъзнава, че „аз не съм извършителят, но съм просто инструмент”, и че Висшият Аз наистина е Съзерцаващият. Това изисква системно пречистване на егоистичните тенденции, и затова Крия също включва пречистване на аза от лъжливите отъждествявания с тялото, ума, личността, и непривързаността към отрицателните и противоречиви импулси на егото. Като резултат, човек осъзнава безусловна радост, или ананда, която е независима от това дали получава или не получава това, което желае, физически или емоционално. Сат – чит – ананда, Битие – Съзнание – Блаженство – те стават движещи сили и цел на крия йога. Това е метод и цел, защото Бог е Сат – Чит – Ананда, и светът е Негово проявление. Човек осъзнава по-висш закон, който му дава възможност да отмени закона на Карма.

Системната практика на Крия йога така става ключ към преодоляването на карма, и към осъзнаването на крайните цели на Дхарма: осъзнаване на Аза и осъзнаване на Бог.

Copyright: M. Govindan Satchidananda, March 2005

Home

© 1995 - 2017 - Babaji's Kriya Yoga and Publications - All Rights Reserved.  "Babaji's Kriya Yoga" is a registered service mark.