Babaji's Kriya Yoga
Babaji's Kriya Yoga Images
English Deutsch Français FrancaisEspañol Italiano Português PortuguêsJapanese Russian Bulgarian DanskArabic Farsi Hindi Tamil Turkish
 

 

Преценката, или как да избегнем нараняването на другите и на себе си

 

През 1970-те имаше един бестселър, озаглавен „Аз съм ОК, ти си ОК”, който както и много книги след това, тази се занимаваше с човешките отношения, и с това как да извлечем най-доброто от тях. Заглавието изрязява това, което повечето от нас правят подсъзнателно през цялото време: правят преценки за другите хора. За съжаление, повечето от нашите преценки не са „ОК”, а по-скоро изразяват мнения, които нараняват и другите, и нас самите. Вследствие на това, човешките ни взаимоотношения стават източник на голямо разделение и конфликт. През миналите десетилетия, много от психолозите се съсредоточиха върху подобряване на нашите социални отношения, управление на конфликти, и привеждането на човешките личности в по-приемливи от социална гледна точка. Ролята на преценките в нашите социални отношения, обаче, не е получила широко разбиране. 

Емпатия и антипатия

Изследвания по психология са показали, че повечето хора формират доста точни впечатления за другите само за няколко минути. Като че ли, човешкото същество може бързо да сканира другите и да поеме дори интуитивно много верни фактори. Обаче, тези впечатления провокират реакции, които обикновено са оцветени от склонностите и чувствата на човека, а пък те на свой ред създават преценките. Например, наскорошно изследване на хора, кандидатстващи за работа показва, че за интервюираните, които са хранели емпатия към техните интервюиращи, има тенденция да бъдат избрани за позицията, дори и техните отговори и квалификации често да са били неадекватни, докато онези, които са чувствали някаква неприязън или антипатия към интервюиращия, не са успели, дори и отговорите им и квалификациите да са били изключително добри. Това показва, че интервюиращите са формирали преценки за интервюираните въз основа по-скоро на субективни фактори, включително емоции, дори интуиция, отколкото на обективни факти. С други думи, ние имаме способността да чувстваме преценките на другите за себе си. 

Определение за преценка

Преценките са мнения, които се развиват на основата на ограничена опитност, дори по слухове. Някой споделя с някого някаква клюка за друг човек, и ние скачаме към някакво заключение - ние отсъждаме. Проблемът с преценките е, че те не се основават на факти, и че имат склонността да се затвърждават преди да се оценят достъпните факти. Нещо по-лошо, твърде често те се основават на предразсъдък, страх и въображение. Например, получавате ли незабавен отклик като видите млад Мюсюлманин на претъпкано летище или в метрото? Реагирате ли като видите двама мъже, или мъж и жена от различни раси да си говорят интимно?

Преценките са накратко казано непълни мнениия, основани върху твърде малко информация, обикновено първи впечатления, въображение и минали асоциации. Те отразяват нашите предразсъдъци и предпочитания. Ние имаме склонност да виждаме това, което искаме да видим, или това, от което се страхуваме. Като такива, преценките се мотивират от подсъзнателни фактори, които ни подтикват несъзнателно. 

Добра преценка

Предизвикателство пред нас е не толкова да избягваме да правим преценки, а по-скоро да се научим как да развием „добра преценка”. „Добрата преценка” е качество, достойно за истинско възхищение, и нейният произход не се разбира много добре. Тя е продукт на размисъл, тя е наситена със здрав разум, дори мъдрост. Тя е забележимо свободна от емоция и предразсъдък. Също така, тя е прозорлива, и като такава се опитва да претегли всички относителни фактори. Тя е „добра”, защото е поучителна за всички заинтересовани. Тя въздига, носи радост. Тя никога не наранява. Приятел може да каже нещо правдиво за друг приятел, което той не е готов да чуе. После това бива отхвърлено, и се получава конфликт, дори загуба на приятелство. Така че „добрата преценка” изразява себе си по начин, който се стреми поне да освободи всички замесени от страдание, ако не им донесе радост. Тя е продукт на ума, който има достъп до истината за ситуацията или по интуитивен път, от опит, или поради силни аналитични умения. Добрата преценка е резултат най-често от опит, и затова обикновено се смята, че е по-свойствена на възрастните, отколкото на младите хора, чиито преценки твърде често са напоени с емоционална възбуда или бунтарство. Нещо повече - „добрата преценка” се приписва на мъдрите, които изглежда имат специална връзка с истината за нещата, една интуитивна способност да докосват основата на битието, онази, която оживява всичко останало. 

Защо преценките са вредни?

Преценките като цяло са вредни поради три причини. Първо, те отразяват състоянието на ума на човека, който ги формира. Психологическите изследвания разкриват, че повече от две трети от времето, обикновеният човек е в негативно ментално или емоционално състояние. Средностатистическият човек са ръководи от чувства на депресия, тъга, гняв, страх, нетърпение, или гордост. Докато човек не се научи да владее тези състояния, преценката е обикновено един израз на неговото собствено състояние. Т.е., ние проектираме върху другите, това, което самите ние изживяваме. Ние предполагаме, че те изживяват това, което ние преживяваме, защото възприятията ни са оцветени от собственото ни вътрешно състояние.

Преценките нараняват другите чрез проектирането върху тях на негативни, или погрешни реакции.

 На второ място, преценките са вредни, защото те предполагат статично положение. Когато изразяваме преценка за друг човек, негласно се подразбира, че преценяваният човек е малко вероятно да се промени. Макар човешката природа като цяло да е основана на навика, тя често е изменчива. Хората имат лоши дни, трагедии, емоционални изблици. Такова поведение е атипично, и не отразява същинския характер на човека. Така че, да формираме преценка за човек, който има труден ден или действа извън обичайния си характер, е погрешно. Също така, младите хора израстват и преодоляват незрялото си поведение. Тези, които имат силна воля превъзмогват лошите тенденции в поведението си и се поправят. Във тази връзка, преценките не вземат предвид израстването, промяната в положителна посока, и затова са вредни. Преценката обикновено взема поведението на човека за самия човек.

Необходима е мъдрост, за да се възприеме разликата между човека и поведението му. С мъдростта идва осъзнаването, че ние не сме нашето тяло, ум или личност; а по-скоро тези наши аспекти са ни като облекло, което може да бъде променено, или пък да отвикнем от него. Благодарение на мъдростта, ние осъзнаваме, че истинското отъждествяване на човека е с чистото съзнание, душата, Съзерцаващия или Свидетеля, и че човек има силата да промени привичното поведение като упражни волята си. 

Третото и най-важно нещо е, че преценките са вредни, защото те подсилват заклеймяваното качество, не само в човека, който е осъждан, но също, и най-вече в този, който го осъжда. Когато формираме преценка за друг човек, например, като си мислим, „този човек е толкова алчен”, ние всъщност спираме мисълта си върху алчността, и поради това я засилваме и в самите нас. Както тревогата, която може да бъде определена като „медитиране върху това, което не искаме”, преценката за другите хора често е като медитиране върху това, което не харесваме у себе си.

Патанджали, един от основателите на Класическата йога, и съвременник на Исус, казва: „като култивираме отношения на приятелство към щастливите, състрадание към нещастните, възхита към добродетелните, и уравновесеност не-добродетелните, съзнанието ни се връща към своето необезпокоявано омиротворение.”(Йога Сутри I.33) Когато не правим това, какво се случва? Умовете ни се смущават от преценки, лоши чувства, негодувание, гняв, и отвращение. В последствие, ние губим основното изискване, необходимо за осъзнаване на Бога: тишина, мир, вътрешна чистота и невинност.

Светът е вътре в нас. Ние можем да променим света от място на злото в „райско царство” като затова е нужно да променим нашите мисли. Добре е да се научим да прощаваме прегрешенията на другите хора и да не размишляваме върху тяхната слабост.  

Ненасилие, не-навреждане – антидот за преценката

Как да избегнем правенето на преценки, които вредят на другите хора? Мъдрите ни казват, че имаме нужда да развием отношение на ненавреждане, което в Индия се нарича „ахимса”. То обхваща мислите, думите и действията. Основано е на осъзнаването, че има последици или карма, които са в резултат дори само от мислите. Мислите, често са повтаряни от навиците, а навиците после управляват човешкия живот. Ако навикът включва желание, и това желание не е удовлетворено, човек се обърква за това кой е източникът на щастие в живота, а именно - вечно съществуващата вътрешна радост на душата. 

Исус казва по време на разпятието: „Отче, прости им, понеже не знаят какво вършат”, като говори за тези, които са го осъдили на такова ужасно мъчение. Вместо да размишлява за своята болка или да моли Бог да заклейми онези, които са го осъдили, Исус е по-загрижен за кармичните последствия от действията на своите екзекутори. Той очевидно е знаел, че според закона на карма, последствията ще бъдат жестоки, и не е искал те да страдат заради него. Затова той моли Отца си за прошка към тях. Опрощаването извира от любовта, а не от присъдата. Това е висш пример на това, което Патанджали препоръчва, в Йога Сутрите: „Когато сте изпълнени с отрицателни мисли или чуства, култивирайте техните противоположности”. Това също така е позволило на Исус да намери покой, и да бъде свободен от разрушителните последици на гнева. 

Благославянето и обичта към хората са винаги по-добри алтернативи на осъждането им. Нашите мисли и молитви имат значителен ефект върху другите хора, и ние можем наистина да допринесем за промяната в живота им чрез нашите добри мисли и благословии. На окултно равнище, мисловните форми имат свой живот. Когато мислим за другите, добро или лошо, ние произвеждаме мисловни форми и ги прикрепяме към тези хора и влияем на тяхното поведение и изживявания. След като открила, че мъжът й е изневерявал само няколко седмици след женитбата, една млада жена се помолила той да умре. Няколко дни по-късно той загинал в жестока катастрофа, и главата му била отсечена. Младата булка била толкова обезумяла от чувство за вина, че повече от година след това, се преструвала, че той все още живее с нея, и готвела храна и му сервирала, като че ли той е там, докато накрая семейството й я убедило да получи психологическа консултация. 

Изследователите в Университета Дюк в САЩ, са успели да установят, че молитвата е ефективна като помощ при възстановяване от болест, често като по чудо. В повечето случаи, времето, което е било нужно за възстановяване, е значително съкратено когато другите хора се молят за оздравяване на човека. На окултно ниво, молитвата генерира мощни мисловни форми, които могат непосредствено да помогнат на другите. Жена критически пострадала в пътен инцидент, осъзнала, че съвсем непознат се е молил за нея по време на сблъсъка, когато той дошъл да я види в болницата. Жената твърдяла, че именно молитвите на този непознат са я върнали към живота. Така че, ние трябва, като нещо обичайно са благославяме другите, тихо и анонимно винаги когато видим някой да страда по някакъв начин. На всички нас се предоставят много такива случаи. Дори и в уличното движение, когато някой ни пресече пътя или има проблем с колата, или когато минувач изглежда тъжен или загрижен, можем да кажем „Нека Бог да благослови този човек.” Или „Нека Бог да помогне на този човек да намери покой”, или „да се успокои”, или да „намери щастие”. Ние можем да се радваме заедно с другите хора за тяхното щастие, вместо да завиждаме: „Бог е благословил този човек. Нека те все така да бъдат благословени, и да споделят своята благословия с другите.” 

В крайна сметка Преценка или Прошка? Поговорки и притчи от Исус

Исус казва: „С мярката, която ти съдиш другите, ще бъдеш отсъден.”(Матей 7:1-2)

Исус е отправил предизвикателство на религиозните норми от онова време. Юдаизмът е бил една правническа религия. Бог е бил Правораздаващият и Той е дал Десетте Божи заповеди на Мойсей, на планината Синай. Бог е бил крайният съдия, за него се е вярвало, че осъжда онези, които прекрачват неговите закони, и награждава онези, които ги почитат.

 Това е било предимство пред други такива религии като тази на Канааните, които обожавали идол под формата на златен телец. Примитивните религии са мотивирани от страха. Особено страхът от смъртта или болката. Така че, примитивният човек се опитва да укроти с жертвоприношения онези, според него, свръхестествени сили на природните стихии и феномени, които заплашват живота му. По-късно, когато хората се организират в общества, за да избегнат навреждането един другиму, обществата развиват закони на управление на човешкото поведение и социални норми. Поради това, че такива закони се нуждаят от един върховен авторитет, управниците, обикновено крале или първосвещеници, отдават своя авторитет на Бог. Също така, за да запазят чувството на справедливост, хората създават образ на Бог, който е справедлив, и който е крайният съдия, наказващ злите и награждаващ праведните. Например, много от пророците в Стария Завет говорят за „Последния съд”, а в Индия съществува представата за „прарабха карма”, в която действията в живота на човека имат последствия в следващия му живот. Така че, хората на този етап на развитие на религията, се опитват да балансират греховете си, или лошата карма, с неща, които ще изкупят прегрешенията им. Средствата, за да се осъществи това, могат да бъдат прости – покаяние, доброволно отречение, или в средновековното Християнство, с индулгенции, дарения към Църквата, които ще разрешат опрощаването на греховете им. 

Исус казва: „Защо виждаш сламката в окото на приятеля си, а не забелязваш гредата в своето?” как можеш да кажеш на приятеля си, „Позволи ми да ти извада сламката от окото”, когато има греда в твоето собствено? Не бъди лицемер, и първо извади гредата от своето око, о после ще виждаш достатъчно добре, за да извадиш сламката от окото на приятеля си.” (Матей 7: 3-5) С други думи, критикуващите трябва да се съсредоточат върху изправяне на самите себе си. По-нататък той казва: не си мисли, че аз съм дошъл не да сложа край на Закона на Пророците, а да го изпълня”(Матей 5:17-20) Какво означава това? Исус не е казал, да пренебрегваме закона, а да осъзнаем, че Бог ни обича. И отново, Исус ни казва притчи, като тази за блудния син, (Лука 15:11-32), за да илюстрира тази божия истина, тази „добра вест”. Защото, щом Бог ни обича, ние можем да обичаме другите хора. И Бог, който ни обича не може да ни обрече на вечно проклятие! Това е било най-важното в учението на Исус. Той отново и отново е призовавал своите ученици и хората, пред които е говорел, да се обичат взаимно, да се пречистят от материални привързаности, за да влязат в царството небесно, за което е казвал, че навсякъде около нас, ако само можем да развием чистота на зрението, за да го съзрем. (Лука 17:20-21, Матей 18:2). Ние трябва да станем така невинни като малките деца, е казвал Исус, ако искаме да влезем във вечно съществуващото царство небесно. Той казва: „Обичайте враговете си, и се молете за тези, които ви преследват.” (Лука 6.27) „Ако някой ви удари по едната буза, обърнете и другата.” (Лука 6.29) 

Така че, любовта измества закона и присъдата. Вие може да имате правото да заявите „око за око” както пророците на Стария завет са проповядвали, но Махатма Ганди казва: „Око за око” в крайна сметка води до слепота на целия свят.” То ест, когато ние сме заслепени от присъди и възмездия, не можем да видим, че в края на краищата, всички принадлежим на едно човешко семейство, и че с любов могат да бъдат преодолени всички различия.  

Махатма Ганди: съвременен апостол на ненасилието 

Махатма Ганди казва: „Всички грехове са извършени тайно. В момента, в който осъзнаем, че Бог е свидетел дори на мислите ни, ние ще бъдем свободни.”

Следователно, грехът е липса на осъзнаване за присъствието на Бог. Затова, като съдим другите хора за греховете им, сме заслепени за нашите собствени! Ганди беше самопровъзгласил се ученик на истината, който след четиридесет години борба, през 1947 година успя да накара Британската империя да напусне Индия без насилие, като използваше древният принцип на „ахимса” или „не-навреждане”. Той разви своите методи чрез изучаването на Джайнизма, и на притчите на Исус, които поставят ударение на не-навреждането. Джайнистките монаси, носят маска върху устата си, и метат земят пред тях, за да избегнат неволното убиване дори на насекомите. Неговите методи на не-навреждане - ахимса, станаха основа на движението за гражданскси права използвани от Мартин Лутер Кинг през 1960-те в САЩ, и от други работнически и социални движения, които използват пасивната съпротива и не-насилствени протести и демонстрации, за да изострят чувствителността на хората към техните каузи. В Индия, хиляди мъже и жени се обрекоха на движението сатяграха, в което те посвещават себе си на живот по принципите на истината (сатя) без да навреждат на другите хора.

 В големи демонстрации срещу британската колониална армия, хиляди от тях бяха пребити до смърт с палки или осакатени без да оказват ни най-малка съпротива. Толкова непоколебими бяха те в „обръщането на другата страна”, че британците накрая бяха принудени да изоставят повече от 300-годишното колониално владичество над Индия. Ганди прекара десетилетия в британски затвори, гладувал е продължително, оказвайки съпротива на британците и на тяхната политика. Когато организирал кампания срещу внасянето на британски текстил в Индия, той спечелил симпатията дори на британските текстилни работници, които са загубили работата си поради бойкота на Индия. Неговият живот и методите, които е използвал, ни показват, че не е необходимо да осъждаме другите, за да ги победим! Имаме нужда само да заемем твърда позиция в своите убеждения, и да се стремим към взаимно съгласие без навреждане на другите хора, за да спечелим тяхната симпатия и разбиране. Той казва: „Най-коравото сърце и най-грубото невежество трябва да изчезнат преди изгрева на слънцето без гняв и без злоба.” 

Той казва още: „Ненасилието е закон на нашия вид, както насилието е закон на зверовете. Духът лежи спящ у звяра и той не знае друг закон освен този на физическата мощ. Достойнството на човека изисква подчинение на по-висш закон – на силата на духа. ” И още: „Това е сила, която може да бъде използвана от хората, както и от обществата. Тя може да бъде използвана също и в политическите, и в житейските работи. Нейната универсална приложимост е показател на неизменността и непобедимостта й. Тя може да бъде използвана и от мъже, и от жени, и от деца. Напълно неверно е да се каже, че това е сила, която се използва само от слабите, понеже те не са способни да отвърнат на насилието с насилие.”

Като говорел за политическото движение, което основава, за да освободи Индия, Ганди казва „Сатяграха е нежна, тя никога не наранява. Тя не бива да е резултат от гняв или злоба. Тя никога не е предвзета, никога не е нетърпелива, никога не е гръмогласна. Тя е пълна противоположност на принудата. Тя беше замислена като пълен заместител на насилието.”

 Да виждаш единство в многообразието

И така, преценките, независимо дали се отнасят за нашите лични чувства към другите хора, или за това как виждаме Бог и съкровения път на душата ни, нямат окончателната дума. Мъдрите, състрадателните, духовните герои на нашата цивилизация, от Буда до Исус и Махатма Ганди, са открили, че любовта, състраданието и не-навреждането изместват осъждането. Така че, ако преценката ви струва покоя на ума, тя струва твърде много. Ако тя наврежда на другите, тя отеква също така и в самите вас. Йога майсторите, мъдрите Сиддхи, са се обръщали към Бог като към „богиня”, и са заявявали, че всички ние сме част от едно семейство, една земя. Мъдрите виждат доброто в другите, и отвръщат глава от останалото. Преценките разделят. Любовта обединява. Любовта и опрощението превземат закона и допринасят за новата перспектива, в която ние виждаме същинското единство във всичко. 

Home

© 1995 - 2017 - Babaji's Kriya Yoga and Publications - All Rights Reserved.  "Babaji's Kriya Yoga" is a registered service mark.